Ибрик, турско кафе, турска мока, ориенталско кафе, египетско или гръцко кафе: всичките тези различни имена всъщност са за една и съща напитка и това е така, защото използват един и същ метод на приготвяне, т.нар. Ибрик.

Ибрикът е част от османската култура от векове. Турското кафе е най-старият метод за приготвяне в света, изобретен преди повече от 500 години, който в момента се счита за нематериално наследство на човечеството от ЮНЕСКО.

Ибрик е турско кафе, познато и като ориенталско кафе, и се приготвя в джезве.

Произход - как напитката стига до Турция?

Първите кафеени растения са открити в Етиопия, но производството на зърна за първи път е популяризирано в Йемен, където кафето се използвало в манастирите за подпомагане на концентрацията по време на нощни молитви. По онова време Йемен е единственият регион в света, където се произвежда кафе.

Има различни версии за появата на кафето в Османската империя. Една от тях гласи, че напитката пристига в Константинопол (сега Истанбул) около 1555 г., по времето на султан Сюлейман Великолепни. 

В средата на 16-ти век командващият османската армия Йоздемир паша навлиза в Йемен, за да получи контрол над ислямските свещени градове Мека и Медина и търговския път с Индия за подправки и текстил. Вкусът на кафето завладява небцето на османския управител, който го отнася в родното му място Турция, където започва да се приготвя по начин, който изцяло разкрива истинския вкус и несравним аромат на кафето.

Според легендата дори пророкът Мохамед по време на свое боледуване изпива чаша кафе, която възвърнала силите му. Османците били много развълнувани от новата топла напитка. 

Кафенетата се превръщат в места за срещи на интелектуалци, които разговарят, пишат стихове, обсъждат литература или играят шах. В крайна сметка, с течение на времето кафенетата стават много популярни. През 1633 г. султан Мехмет IV вече знаел, че насладата от кафето насърчава социализацията и комуникацията, но по политически причини той не възприемал разрастващата се кафеена култура. Затова забранява кафето и стотици кафенета са затворени. Пиенето на кафе се наказвало със смърт. Забраната е премахната едва в началото на 17-ти век.

Оттогава турското кафе, или методът Ибрик, е най-популярната форма за приготвяне на кафе в турските кафенета и има висок социален статус.

Изкуството за приготвяне на турското кафе

Както споменахме по-горе, традиционното турско кафе е част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО и има специална техника на приготвяне: печени зърна се смилат на фин прах и след това се слага в метална тенджера, наречена джезве или ибрик, със студена вода и по желание захар.

Има два варианта за приготвяне на кафето по метода Ибрик, но и двата имат нещо общо: кафето се загрява в гореща вода, докато ароматът му се усети с цялата си интензивност:

  • С помощта на горелка или печка;
  • С помощта на горещ пясък.


Използването на горелка или печка е най-често срещаният начин за приготвяне на този стил кафе, защото това са неща, които се намират във всеки дом. Саксията с пясък е малко необичайна и обикновено се вижда само в кафенетата.

Основната разлика е, че когато се използва горелка или котлон, топлината се насочва директно към дъното на джезвето или ибрика. Така водата се затопля отдолу. Горещият пясък, от друга страна, нагрява джезвето или ибрика малко по-равномерно, защото по-голямата част от съда е заровено в него. Но и двата начина могат да доведат до приготвянето на вкусна чаша кафе!

Ибрикът или джезвето е измислен от турците съд за кафе, направен предимно от мед, с широка основа и тясно гърло, с дълга дръжка, където се изсипва лъжица фино смляно кафе, желаното количество захар и вода и всичко заедно се вари на тих огън, докато започне да шупва. Захарта не е задължителна, но е важно да се добави желаното количество от самото начало, тъй като не може да се добавя повече захар или мляко, след като кафето заври в джезвето.

Турското кафе се приготвя с изцяло кафеени зърна арабика, тези зърна са внимателно изпечени и много фино смлени, като получената консистенция трябва да е подобна на брашно. Повечето обикновени мелнички не могат да постигнат тази фина степен на смилане, така че за този метод се използва предварително смляно кафе. 

Количеството кафе се измерва в чаени лъжички, приблизително 4 гр кафе на чаша. Обикновено първо се слага водата в тенджерата/джезвето/ибрика, след това захарта (по желание) и накрая кафето. След това кафето и захарта се разбъркват, докато кафето потъне на дъното на съда и захарта се разтвори напълно.

След това бавно започва да се нагрява съда до получаването на пяна. Тази пяна се отстранява от джезвето и се поставя пропорционално в чашите, в които ще се сервира кафето. Кафето в джезвето се оставя да къкри, докато заври. Преди сервиране на кафето се добавя една супена лъжица студена вода, за да се ускори отлагането на кафето на дъното и след това се налива в чашите. Не трябва да се пие веднага. Изчаква се минута, докато останалото кафе се утаи на дъното на чашите.

Традиционно това кафе се  пие в малки чаши, почти със същия размер като чашите за еспресо. През последните години обаче мнозина използват и по-големи чаши, така че изборът е Ваш, зависи от начина, по който искате да се насладите на кафето си.

Кафето се сервира заедно с чаша вода и турски бисквити.

В много страни турското кафе се овкусява с подправки, като кардамон и канела. За да овкусите кафето в този стил е достатъчно да добавите много фино смлени подправки.

Любопитни факти за турското кафе:

  • Съдържа по-малко кофеин от другите методи за приготвяне на кафе;
  • Турското кафе е първият метод за приготвяне на кафе, използван за предсказване на бъдещето на човек с утайката от чашата му;
  • При искане на ръката на жена булката подсолява кафето, което поднася на младоженеца;
  • Пяната е основната характеристика, отговорна за разграничаването на други видове напитки, тъй като поддържа топлината, текстурата и ароматите;
  • Кафето е въведено в Европа благодарение на поражението на Османската армия, която обсажда Виена през 1683 г., оставяйки след себе си чували с кафе, докато се оттегля;
  • В Турция жените могат да подадат молба за развод, ако съпрузите им не им осигуряват чаша кафе всеки ден;
  • Турското кафе се сервира заедно с чаша вода, ако вечерящият първо изпие кафето, това означава, че не е гладен, но ако първо вземе вода, тогава ще му бъде сервирана и храна.